БългарияИзбориНовини

„Тренд“: 7 сигурни партии в новия парламент, с възможност за още две

„Притеснително е, че поради ниската избирателна активност относителната тежест на купения и контролирания вот ще бъде по-висока, което може да доведе дори до структурни размествания в подредбата на партиите“, коментира в интервю за Меdiapool социологът от „Тренд“ Димитър Ганев. Агенцията прогнозира 7 сигурни партии в новия парламент, но с възможност за още две. 

„Ако се изпълни варианта с девет партии, това ще бъде рекорд за 35-годишната ни история по фрагментирано Народно събрание“, заяви Ганев.

Г-н Ганев, как би изглеждало 51-ото Народно събрание и кои изглеждат сигурните участници ?

На база на последното ни проучване, което публикувахме в началото на предизборната кампания, се придържаме към формулата „7 + 2“. Тоест 7 сигурни участници в следващото Народно събрание, плюс 2 партии, които са все още под чертата, но имат реален шанс за парламентарно представителство. Това са „Величие“ и „МЕЧ“, които са с по около 3.5%.

Проучването беше преди началото на кампанията и дава достатъчно възможности да се мисли за +2. Ако двете формации направят добра мобилизация в рамките на кампанията, е напълно възможно да си осигурят място в парламента. Не се вижда на хоризонта десети голям субект, който въобще има шансове за повече от 1-2%. Ако се изпълни варианта с девет партии, това ще бъде рекорд за 35-годишната ни история по фрагментирано Народно събрание. Изненада би било, ако някоя от тези сигурни 7 партии няма представителство. Или пък изведнъж да се появи нещо ново – тип „Величие“, но и двете опции са малко вероятни.

Калкулират ли социолозите процент купен или контролиран вот, когато прогнозират резултатите?

Данните, които виждате (на „Тренд“) не са индексирани по някакъв начин за купен и контролиран вот. Това са данните, които ние получаваме на терен. Явления като контролиран и купен вот, които недвусмислено ще присъстват в изборния процес, ще дадат разлика. По друг начин казано – социологическият инструментариум е ограничен. Ние мерим нагласи към определен момент, без да отчитаме деформациите на изборния процес. Избирателната активност е много ниска и вероятно ще бъде рекордно ниска от началото на промените. Притеснително е, че поради тази ниска избирателна активност относителната тежест на купения и контролирания вот ще бъде по-висока, което може да доведе дори до структурни размествания в подредбата на партиите, различна от тази, която сме дали в проучването.

Какви по-конкретно са очакванията за избирателната активност?

Аз бих говорил с абсолютни стойности. На предните избори гласуваха малко над 2 милиона и 200 хиляди. На тези избори очакваме тенденцията за понижаване на избирателната активност, която наблюдаваме от година и половина насам поради електорална умора и липса на политическа алтернатива, да се задълбочи. Очакванията са само около 2 млн. избиратели да отидат до урните в изборния ден.

Има ли реалистични варианти за формиране на кабинет? Какви са те? На какъв принцип биха били изградени? Говори се за евроатлантическа коалиция, включваща Пеевски, или пък анти-Пеевски коалиция?

Засега не знаем колко точно партии ще попаднат в Народното събрание. Ако са 8 или 9, за съставянето на мнозинство вероятно ще трябват 4 формации, но това прави задачата много трудна. Това, което виждам аз като потенциална възможност, освен провеждането на нови избори, е формиране на правителство около ГЕРБ и ПП-ДБ и още две партии.

Кои може да са те?

Ориентирайки се от изказванията на Борисов, на първо място е ИТН, а на второ място – БСП. Най-трудният въпрос, който стои пред пред формирането на кабинета, е дали ГЕРБ и ПП-ДБ ще успеят да се разберат, защото намирането на парламентарна подкрепа за тях изглежда по-лесно. Основният препъни камък е личността на министър-председателя. Това вероятно ще бъде най-горещият картоф в преговорите, защото чуваме две различни концепции. Концепцията на ГЕРБ е политическа фигура да носи политическа отговорност. Естествено, от редиците на ГЕРБ, защото те ще бъдат първа политическа сила.

И концепцията на ПП-ДБ за така наречения „равно отдалечен премиер“. Реално погледнато, между двете формации няма различия по повод геополитическа ориентация, политики и дневен ред на следващия парламент.

При такъв сценарий трябва ли ГЕРБ да се откаже от настояването си за политическа фигура? Защото освен идеята на ПП-ДБ, още в 50-ото Народно събрание ИТН и БСП настояваха за експертен кабинет с третия мандат ?

По този въпрос не можем да говорим все още. Например има вариант, при който ГЕРБ има стабилен резултат с над 70 мандата в Народното събрание, а ПП-ДБ не са с толкова силен резултат и са под очакванията ни. Тогава ГЕРБ ще бъде в силната позиция да може да наложи своята концепция. Обратно, ако ГЕРБ не успее да реализира добър резултат, а ПП-ДБ нарасне и направи по-добър резултат от очакваното, разликата помежду им ще се стопи. Тогава ПП-ДБ ще бъдат в по- силната позиция да натискат в посока равно отдалечен премиер.

От друга страна, в този контекст много ключов е въпросът кой ще е на второ място. В момента почти наравно са ПП-ДБ и „Възраждане“. Едно второ място на „Възраждане“ би действало като лепило за евентуална евроатлантическа коалиция, която „Ето, вижте, „Възраждане“ вече са втори. Това е опасно за геополитическа ориентация на страната ни“. Освен че ще бъде някаква форма на легитимност за новото мнозинство, това ще направи невъзможни преговорите извън първия мандат. Всички ще бъдат притиснати да направят кабинет с първия мандат, защото ако не успеят, вторият отива при „Възраждане“, ако те са втора политическа сила, а третият мандат вече е решение на президента Радев. Подобни обстоятелства ще притискат двамата партньори да разговарят помежду си.

Във връзка с тази хипотеза – ПП-ДБ ясно заявяват, че не биха допуснали участие на Пеевски във властта, възможно ли е обаче Бойко Борисов да реши да формира мнозинство без ПП-ДБ? Също така възможно ли е изходът от изборите в САЩ да окаже влияние върху разговорите за правителство в България и например да видим кабинет между ГЕРБ и „Възраждане“ при евентуална победа на Тръмп?

Не мисля, че изборите в САЩ ще предопределят напълно хода на преговорите в България. Трябва да имаме предвид, че ако Тръмп спечели, няма да му е първата работа да се занимава с политическите баланси в България. Тези неща не стават толкова бързо, а освен това да говорим за участие на „Възраждане“ в управление с ГЕРБ, независимо от международната конюнктура, ми изглежда практически невъзможно. И с това отговаряме на другия въпрос- дали може да се формира кабинет без ПП-ДБ. Смятам, че математически е възможно, но политически не виждам вариант, защото това означава да се направи кабинет с „Възраждане“, което до този момент се отхвърля от почти всички участници в изборния процес. Ако не се случи управление на ГЕРБ и ПП-ДБ, е по-вероятно да отидем на избори за осми път, отколкото да се търси някакво алтернативно мнозинство. Разбира се, зависи пак от изборния резултат дали може да се състави някакво мнозинство, но това означава да се изключи ПП-ДБ, да се изключи „Възраждане“, а това граничи с невъзможното.

Да отправим поглед към разцеплението в ДПС. Какви са шансовете на двете фракции? Как се отразява на ДПС-Доган (Алианс за права и свободи) масираният натиск от страна на силовите структури спрямо техни ключови лица, какъвто е случаят с Джейхан Ибрямов?

На първо място, аз съм скептичен, че социологията ще покаже най-точната картина. Клиентелният вот е характерен за тази общност вече повече от две десетилетия, но не можем да кажем с категоричност в каква степен и в каква посока ще бъде разпределен.

Социологията в момента дава определен превес на „Алианс за права и свободи“ (АПС) на Доган. Но ние не сме напълно сигурни за достоверността на емпиричната информация, която идва от терен, защото в тази общност има притеснение, има отдръпване и част от нея просто отказва да ни споделя какво смята да прави на изборите. Голяма част от тях пък казват едно, а да направят друго. Второ, не знаем каква ще е мобилизацията в Турция. И трето, както споменах, това е клеинтелният вот – не знаем в какъв мащаб ще е.

Натискът, който се оказва върху представители на АПС, каквито са случаите с Ибрямов и Хасан Азис, има възможност да предизвика и някаква форма на етническа солидарност. Да възбудят един спомен от репресии от „Възродителния процес“ и да включат инстинкт на етническа солидарност сред тази общност, най-вече в полза на Доган. Малко вероятно е обаче някоя от фракциите да бъде сред управляващите.

От какво тогава зависи политическото бъдеще на ДПС-Ново начало ?

Това, което се случва в последните няколко месеца в ДПС, без съмнение няма да намери отговор на изборите. Това е процес, който ще продължи дълго време. Изборите са просто епизод от този процес и въобще не съм убеден, че ще намерим някаква развръзка в ДПС в рамките на следващите няколко месеца. Това ще бъде дълга и тежка битка между двете фракции. Трудно ми е да преценя каква посока ще завърши.

Общо взето лагерът около Доган залага по-скоро на някаква форма на етническа солидарност, докато Пеевски залага повече на организационен ресурс и силни местни фигури като кметове и областни управители. На изборите ще видим някакво съотношение, но то няма да е финално. Там битката тепърва предстои развръзката на всички тези събития.

А какво може да се очаква от БСП на тези избори след всички промени при социалистите?

Аз лично не виждам някаква фигура със заряд, която да може да върне позициите на БСП от преди 4-5 години. А след тези избори предполагам, че БСП ще влезе в етап на пряко вътрешнопартийно напрежение, защото, струва ми се, там се образуват няколко лагера около 3-4 фигури, които имат амбиции за председателския пост. Но нито една от тези фигури не ми се струва, че е консенсусна нито сред електората, нито сред широкото ръководство на партията. Атанас Зафиров, Борислав Гуцанов и Кристиян Вигенин ми се струват като тези, които заявяват някаква готовност за това.

Отново изскача въпросът – ако президентът Радев реши да участва със своя формация на евентуални бъдещи избори напролет, на каква подкрепа би могъл да разтича той?

Той имаше няколко възможности да участва. Вероятно президентът Радев добре си дава сметка, че вариантът да участва със свои политически проект на избори минава само през една възможност – той да оглави този политически проект. Всякакви варианти да подкрепи някой друг или група от хора, както беше примерно с Кирил Петков и Асен Василев, няма да сполучат, защото той няма да може да мобилизира потенциала, който има.

Решението да си подадеш оставка от президентския пост и да атакуваш партийния терен е много трудно, без съмнение. А въпросът е, че вероятно с приближаващото изчерпване на втория му президентски мандат, той все повече се замисля за този вариант.

Вероятно вижда, че има търсене на политическа алтернатива и тя общо взето е в неговия профил. Това обаче е лично решение, но и със сигурност много трудно такова.

Ако има още едни избори, това означава още изхабяване на текущите партии, а и отваряне на възможност за политическа алтернатива. Ако Румен Радев влезе в политиката , това променя напълно структурата на партийната система и ще промени със сигурност политическия процес.

Ако направи нещо подобно, каква подкрепа може да събере?

Това е сложен въпрос и зависи от много обстоятелства – какъв е политическият момент, какво е състоянието на останалите, има ли редовен кабинет, отива ли се към нови избори, как ще се възприеме напускането на президентството, какви ще са хората около него. Но със сигурност има сериозен потенциал да размести електоралните пластове.  

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина